Учението на Гурджиев: Странната смесица от школи и религии
Системата на съветския мистик Гурджиев e странна комбинация от разнообразни учения, религии, езотерични вярвания, логика на психиката и философия. Днес ще се спрем на главните акценти в неговата школа, разказани в книгата „ Скритата мъдрост “.
Георги Иванович Гурджиев е определян като мъдрец, мистик, нравствен преподавател и композитор от арменско-гръцки генезис. Ражда се на 13 януари 1866 година в Александропол, част от Руската империя. Поне по този начин настояват формалните източници. Но точната година на раждането на духовния преподавател остава загадка и до през днешния ден и варира от посочената 1866, през 1872, та чак до 1877 година
Гурджиев израства в регион с мултиетническо население - арменци, руснаци, кавказки гърци, грузинци, турци, кюрди и овладява свободно няколко езика - арменски, гръцки, съветски и турски. В ранните си години поддържа връзка от близко с локалния духовник на съветската черква и научава доста за християнската религия. Запален е и чете старателно научна литература. Впоследствие любознателният юноша стартира да става очевидец на феномени, които не могат да бъдат обяснени нито от религията, нито от научните трудове. Именно това се трансформира в повратна точка на живота му. Той се убеждава, че съществува освен това – нещо надълбоко прикрито и мистериозно. Това разбиране става и основа за основаването и разпространяването на неговото обучение.
Системата на ГурджиевРуският езотерик има една съществена теза, която ревниво пази. По думите му хората живеят в сън – те не са будни даже, когато са в будно положение. Само със съзнателна и упорита работа над себе си човек може същински да се пробуди. Ако това не се случи, рискуваме да пропилеем живота си в един безконечен хипнотичен захлас. Гурджиев написа:
Сред мистериите по отношение на живота на Гурджиев се появява лъч светлина. Има доказателства, че през 1914 година той стартира да проповядва своето мистично обучение в Москва. Последователите му го назовават „ Делото “, някъде превеждано и като „ Работата “. Но защо дело или работа става дума? Човек би трябвало да работи над себе си, над личния си Аз. Според Гурджиев човешкото създание се състои от разсъдък, страсти и инстинктивни (двигателни) функционалности. По думите му тези три центъра вместо да работят дружно – в естетика, работят поединично и си пречат един на различен. Ако не е съзнателен, човек не може да доминира над себе си и даже не си дава сметка по кое време кой от тези центрове взима връх и работи доминантно над останалите два.
Основното писание на Гурджиев, от което учениците му в миналото и в този момент черпят информация за учението му, е „ Разказите на Велзевул пред неговия внук “. Оказва се обаче, че още по-подробна информация за учението му може да се открие в една друга книга – „ В търсене на вълшебното “, чийто създател е един от най-прочутите възпитаници на съветския мистик – Пьотр Демянович Успенски.
Особен акцент в учението на Гурджиев е неговата доктрина, че хората живеят и умират, с цел да „ хранят Луната “ Той твърди, че възходящата Луна би трябвало да се зарежда с избран тип сила, съдържаща се във всички живи същества – хора, растения и животни. Че Земята е един тип „ батерия “, който зарежда естествения ни сателит с сила.
Езотеричните вярвания споделят, че съществуват три пътя, по които можем да наложим надзор над упоменатите нагоре същности на индивида – разсъдък, страсти и тяло. Пътят на факира, който усъвършенства тялото си до степен, в която може да „ остане имобилен с часове, дни, месеци или години “Пътят на монаха, който с молебствия и отдаденост към Бога овладява емоциитеПътят на йогина, който реализира надзор над съзнанието. Гурджиев обаче предлага в своята система един нов, чужд четвърти път, който назовава Пътят на хитрия човек. Този път, съгласно духовния преподавател, е доста по-добър от познатите три. Той не изисква отдръпване от света, а тъкмо противоположното – кара ни да действаме в всекидневието такова, каквото е. Другата разлика е, че Четвъртият път не работи единствено с едно от трите дадености, а с всички тях по едно и също време.
„ Хитрият човек – споделя Гурджиев – знае тайната и с нейна помощ надминава факира, монаха и йогина. “Тайната, за която става дума, е по-висша мощ, сила, способна да проникне в битието на индивида и да сътвори единение в центровете му, където до момента не е имало такова.
Ще се спрем на още една опорна точка в учението на Гурджиев, която е наречена „ Помни себе си “. Тя е главният прийом в метафоричното ходене по Четвъртия път. Какво значи да „ помниш себе си “. По думите на съветския мистик и мъдрец това значи да наблюдаваш, да съзерцаваш, виждаш и осъзнаваш себе си във всеки един миг. Като тази процедура с изключение на съзнанието и страстите, включва и чувствата на тялото. Подробност, която постоянно се пропуща в разглеждането на техниката.
На финала на този текст би трябвало да отбележим и още нещо доста значимо. През годините на своята процедура Гурджиев основава и разпуска голям брой сборища, в които преподава своята система за духовно израстване. Много възпитаници минават през тях и не престават „ Делото “ на своя преподавател. Не са малко обаче и съперниците на неговото обучение, както поради заложените в него налудничави хрумвания, по този начин и заради обстоятелството, че не имат вяра в самия създател и неговата персона. Мнозина създатели го афишират за лъжец и шарлатанин, който лъже хората и ги тласка в една опорочена посока. Факт е, че Гурджиев вземал скъпо и прескъпо на своите възпитаници, с цел да ги вкара в своята система. Говори се също, че злоупотребявал полово с някои от своите фенки, представяйки това като част от мистериозните ритуали, нужни за по-дълбокото разрастване на тайнственото му обучение.
Георги Иванович Гурджиев е определян като мъдрец, мистик, нравствен преподавател и композитор от арменско-гръцки генезис. Ражда се на 13 януари 1866 година в Александропол, част от Руската империя. Поне по този начин настояват формалните източници. Но точната година на раждането на духовния преподавател остава загадка и до през днешния ден и варира от посочената 1866, през 1872, та чак до 1877 година
Гурджиев израства в регион с мултиетническо население - арменци, руснаци, кавказки гърци, грузинци, турци, кюрди и овладява свободно няколко езика - арменски, гръцки, съветски и турски. В ранните си години поддържа връзка от близко с локалния духовник на съветската черква и научава доста за християнската религия. Запален е и чете старателно научна литература. Впоследствие любознателният юноша стартира да става очевидец на феномени, които не могат да бъдат обяснени нито от религията, нито от научните трудове. Именно това се трансформира в повратна точка на живота му. Той се убеждава, че съществува освен това – нещо надълбоко прикрито и мистериозно. Това разбиране става и основа за основаването и разпространяването на неговото обучение.
Системата на ГурджиевРуският езотерик има една съществена теза, която ревниво пази. По думите му хората живеят в сън – те не са будни даже, когато са в будно положение. Само със съзнателна и упорита работа над себе си човек може същински да се пробуди. Ако това не се случи, рискуваме да пропилеем живота си в един безконечен хипнотичен захлас. Гурджиев написа:
„ Може да се изненадате, в случай че ви кажа, че главната характерност на битието на актуалния човек, която изяснява всичко останало, което му липсва, е сънят. Съвременният човек живее в сън, в сън се ражда и в сън умира “.За биографията на Г.И. Гурджиев не се знае доста. Самият той се е постарал да наподобява колкото се може по-загадъчен и обгърнат в тайнственост. Това, което излиза наяве обаче, е фактът, че още в младежките си години той стартира да търси някаква по-дълбока истина за човечеството и Вселената. Не след дълго, обкръжен от група съидейници, Гурджиев отпътува за Централна Азия, където учи езотеричната школа „ Братството на Сармунг “, част от чиито учения включва по-късно в своята система. Но къде тъкмо се е намирало това приятелство също остава загадка и до през днешния ден.
Сред мистериите по отношение на живота на Гурджиев се появява лъч светлина. Има доказателства, че през 1914 година той стартира да проповядва своето мистично обучение в Москва. Последователите му го назовават „ Делото “, някъде превеждано и като „ Работата “. Но защо дело или работа става дума? Човек би трябвало да работи над себе си, над личния си Аз. Според Гурджиев човешкото създание се състои от разсъдък, страсти и инстинктивни (двигателни) функционалности. По думите му тези три центъра вместо да работят дружно – в естетика, работят поединично и си пречат един на различен. Ако не е съзнателен, човек не може да доминира над себе си и даже не си дава сметка по кое време кой от тези центрове взима връх и работи доминантно над останалите два.
Основното писание на Гурджиев, от което учениците му в миналото и в този момент черпят информация за учението му, е „ Разказите на Велзевул пред неговия внук “. Оказва се обаче, че още по-подробна информация за учението му може да се открие в една друга книга – „ В търсене на вълшебното “, чийто създател е един от най-прочутите възпитаници на съветския мистик – Пьотр Демянович Успенски.
Особен акцент в учението на Гурджиев е неговата доктрина, че хората живеят и умират, с цел да „ хранят Луната “ Той твърди, че възходящата Луна би трябвало да се зарежда с избран тип сила, съдържаща се във всички живи същества – хора, растения и животни. Че Земята е един тип „ батерия “, който зарежда естествения ни сателит с сила.
Гурджиев споделя:„ Човешките същества, сходно на останалия живот на Земята, съставлява просто „ храна за Луната “.Според тази доктрина, когато човек или различен жив организъм умира, той освобождава сила, която се акумулира в Луната. Колкото и необичайно да звучи това виждане за нещата, Гурджиев и неговите почитатели твърдо имат вяра в него.
Езотеричните вярвания споделят, че съществуват три пътя, по които можем да наложим надзор над упоменатите нагоре същности на индивида – разсъдък, страсти и тяло. Пътят на факира, който усъвършенства тялото си до степен, в която може да „ остане имобилен с часове, дни, месеци или години “Пътят на монаха, който с молебствия и отдаденост към Бога овладява емоциитеПътят на йогина, който реализира надзор над съзнанието. Гурджиев обаче предлага в своята система един нов, чужд четвърти път, който назовава Пътят на хитрия човек. Този път, съгласно духовния преподавател, е доста по-добър от познатите три. Той не изисква отдръпване от света, а тъкмо противоположното – кара ни да действаме в всекидневието такова, каквото е. Другата разлика е, че Четвъртият път не работи единствено с едно от трите дадености, а с всички тях по едно и също време.
„ Хитрият човек – споделя Гурджиев – знае тайната и с нейна помощ надминава факира, монаха и йогина. “Тайната, за която става дума, е по-висша мощ, сила, способна да проникне в битието на индивида и да сътвори единение в центровете му, където до момента не е имало такова.
Ще се спрем на още една опорна точка в учението на Гурджиев, която е наречена „ Помни себе си “. Тя е главният прийом в метафоричното ходене по Четвъртия път. Какво значи да „ помниш себе си “. По думите на съветския мистик и мъдрец това значи да наблюдаваш, да съзерцаваш, виждаш и осъзнаваш себе си във всеки един миг. Като тази процедура с изключение на съзнанието и страстите, включва и чувствата на тялото. Подробност, която постоянно се пропуща в разглеждането на техниката.
На финала на този текст би трябвало да отбележим и още нещо доста значимо. През годините на своята процедура Гурджиев основава и разпуска голям брой сборища, в които преподава своята система за духовно израстване. Много възпитаници минават през тях и не престават „ Делото “ на своя преподавател. Не са малко обаче и съперниците на неговото обучение, както поради заложените в него налудничави хрумвания, по този начин и заради обстоятелството, че не имат вяра в самия създател и неговата персона. Мнозина създатели го афишират за лъжец и шарлатанин, който лъже хората и ги тласка в една опорочена посока. Факт е, че Гурджиев вземал скъпо и прескъпо на своите възпитаници, с цел да ги вкара в своята система. Говори се също, че злоупотребявал полово с някои от своите фенки, представяйки това като част от мистериозните ритуали, нужни за по-дълбокото разрастване на тайнственото му обучение.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ